Това е разказът на Филип Лхамсурен – един човек, в чиито вени тече древно знание за вълната и номадския живот и който знае как да оцелее сред природата. Приключенецът зад продуктовата линия на Nomad Heat, чийто фокус е съчетаването на природосъобразно къмпингуване със спални чували, ръчно изработени от естествена и чиста вълна. Като продължение на Home of Wool, Nomad Heat намира вдъхновение в богатия живот и опит на Филип. За това кой е Филип и защо се включва в мисията ни, ще откриете отговорите по-долу.
Филип Лхамсурен
Шепа хора на този свят могат да кажат или покажат чрез действията си, че притежават една неистова първична мъдрост. Филип Лхамсурен е един от тях. През призмата на модерния човек животът на Филип заслужава да бъде адаптиран в приключенски роман или филм, но в сърцевината на преживяванията му се крие нещо толкова архаично, че съвременните ни похвати за разказ и преразказ не биха предали цялата същност на нещата.
Той прекосява Амазония сам, разчитайки единствено на колело, кану и своя дух. Прекарва една година във Френския чуждестранен легион и изкарва прехраната си като ловец на вълци в Монголия. Тялото му е адаптирано да оцелее в степи, пустини, джунгли и планински върхове. Походите и приключенията му са с полубиблейски пропорции, а той самият е откровено смирен пред Природата и себе си.
„Аз ги правя тези неща, защото ги обичам и защото съм закърмен с тях – не ги правя, за да се чувствам значим. Това е цялото разковниче за начин на прочит на моите работи”, казва Филип.
Филип Лхамсурен е изследовател и артист. Неговият свободен дух и желание за странстване са плод на възпитание, житейски трудности и участ. „Аз израснах на път. Всичко е ключово, всичко е част от кармата, от съдбата на човек”, казва Филип.
Още от крехка възраст той се сблъсква с живота в най-суровата му форма. След година и половина, прекарани в бежански лагер в Китай, Филип се докосва до хора от всякакви социални прослойки и положения. В своята нищета и чуждото страдание той започва самоосъзнаването си. „Едно е да си беден и мизерен, друго е да бягаш от жестокости. Живеейки с тези деца, играейки с хора от всякаква религия, ти започваш да виждаш”, казва Филип.
Освен непрестанното пътуване и досега до различни хора, Филип наследява отворения ум и мислене от майка си, Ганханд Лхамсурен. Житейското му образование и майчиното наставление залагат основите на един любознателен и достатъчно дързък юноша.
В центъра на личността му е дълбоко заложен българо-монголският произход. „Много по-силно ми повлия Изтока и номадското мислене, където трябва да си постоянно мобилен, постоянно философски да погледнеш на трудностите – да ги адмирираш, защото страданието е абсолютно задължително в живота”, казва Филип.
Той е пленен от простотата на номадския живот. Идеята да обходи хоризонта и да живее в едно с природата го завладява напълно. „Aз обичам простите неща, простите и ясни неща, чистите истини и когато си сам срещу себе си, не срещу природата”, казва той. Пустините и степите стават негов дом, а природата негов учител. Филип започва постепенно да попива от традиционния номадски бит и да се сраства с монголските си корени.
Насред суровия живот в още по-суровата природа на Монголия Филип се докосва до истинското значение на оцеляването. Както непознати, така и далечни роднини го въвеждат в изкуството на навигацията и оцеляването, а той самият се учи да се загубва и да не отстъпва пред неволята.
„Aз разчупих калъпа на нашата интелигентна фамилия, защото исках да се върна обратно към дедите си, към дивата Монголия. Монголия, в която след Улан Батор, единствения голям град в Монголия, започват едни безкрайни планини, степи, пустини, и там живеят по древния начин истинските номади”, казва Филип.
Вълната и Монголия
Ключова за оцеляването на номадското население в Монголия е вълната. Според опита на Филип без вълната съществуването на хора във враждебния климат на полупустините би било абсолютно невъзможно. „Те се нуждаят от вълна, нуждаят се от добитъка, който отглеждат. Той е част от техния живот, без него те не могат да оцелеят и всичко е свързано с вълната, с месото от животните, които отглеждат – овце, кози, камили, якове – това са основните пет вида, които отглеждат – коне също.”
Силните ветрове и екстремните температурни амплитуди са ежедневие за монголските номади. Освен климата, те са притиснати и от количеството на хранителния им ресурс. Почвата е бедна и водата е малко – настъпването на аграрна революция е немислимо. Именно поради тежките метеорологични условия и слабата растителност за тези хора номадството е единствена опция. Те живеят във вечно преследване на пасищата, за да могат да изхранят животните си и впоследствие себе си.
„Монголецът не би съществувал без добитъка. Пасбищата се изяждат и трябва да се сменят. От 2 до 4-6 пъти годишно може да смениш мястото си на живеене заради следването на пасбища. Прогресивно колкото по-едър добитък имаш, толкова по-често сменяш мястото, защото се опустошава определен район и трябва да се смени, за да си почине, да се регенерира. Трябва да се местиш, това е номадският начин на живот,” обяснява Филип.
Зависимостта между номада и животното му най-ярко се вижда в религиозните обичаи. „Номадите са много свързани със земята, имат много езически ритуали и вярвания, които до ден днешен изпълняват, защото иначе не би просъществувал техният свят. Хвърлят дарове на духовете – монголските духове, пустинните духове, на каменните духове, на водните и небесните духове – това е така нареченият шаманизъм”, казва Филип.
В основата на този древен шаманизъм седи идеята за жертвата. Самото пренасяне на дарове не е акт на разхищение, а е ритуал-инвестиция. Номадът дава част от това, което има сега, за да го получи обратно в деня, когато няма да има нищо. Този езически инстинкт е плод на едно тежко ежедневие, в което бъдещето е неясно и всяко действие е пряко обвързано с оцеляването на индивида.
Номадът знае как да се приспособи и да използва само това, от което има нужда. Животът на път изисква минималистичен подход откъм покъщнина, лични принадлежности и философия. Мултифункционалността на един предмет или материал е от първа важност. Затова не е изненада, че вълната е дълбоко загнездена в културата на монголския номад.
„Абсолютно във всичко се използва вълна, и самата юрта е направена от вълна, пресована вълна. Дрехите са от вълна и от агнешка кожа – каракул. Делито, националната монголска носия, дълга като шлифер, е от агнешка вълна отвътре – тя е много чиста, мека и топла”, казва Филип.
Вълната е както перфектен изолатор, така и изключително дишаща материя, която регулира температурата. Без нейното наличие номадите не биха издържали на температурните амплитуди и суровото време. „От вълна правят пуловери, чорапите, наполеонки, и това са много важни неща, когато има много вятър и температурите стигат до -45С и +50С. Можеш да си представиш колко издръжливи хора могат да живеят в такива условия,” казва той.
Нови хоризонти
Хилядолетната мъдрост на номада оставя отпечатък върху Филип Лхамсурен. Житейската дързост на оцеляващия и практичността на Източната философия го оформят като човек, който приветства неизвестното. Въпреки някои съображения относно уменията си в градската джунгла, Филип навлиза в света на бизнеса. Впечатлен от идейния заряд на Росица Петрова, основателят на Home of Wool, той решава да си партнира с нея и така започва началото на Nomad Heat.
“Нейният ентусиазъм ме накара да участвам. Някой трябва да те накара за нещо, в което ти не би се хванал, затова са и другите хора, за да се материализира това нещо. Бях навит от това, че тя се занимава с вълна, с естествени материали. Това е една естествена енергия; енергия, която аз уважавам, харесвам и по този начин се случи. Харесвам материалите и нейния характер”, казва Филип.
Дълбокото познание на Росица в сферата на дизайна и естествените материали намира опора в опита и практическия нюх на Филип. Nomad Heat стартира като брак между хилядолетната мъдрост на номада и съвременната нужда от природосъобразни и здравословни продукти.
Спалните чували са изработени от вълна, лен и коприна. Идеята за издръжливостта на материалите и мултифункционалността на продукта е заимствана от културата на монголските номади. Филип черпи особено вдъхновение от уникалния дизайн на националната монголска носия наречена дели, която служи както за дреха така и за временен подслон и легло. „Абсолютно функционално измислено е и от векове работи. От пояса (10 метра) се прави и бивак. Всичко има тази дреха, това е някакъв хилядолетен опит. И да не забравяме, че тя е от вълна вътре,” обяснява Филип.
Именно тази древна мултифункционалност е внедрена в спалните чували на Nomad Heat. „Дори в най-съвършеното нещо, което съм ползвал виждам някакви минуси. Aко не ми е удобно нещо, бих го премахнал. Но ползвам това, което имам. Тук успях, без да е прекаленo, да създам някаква функционалност. Можеш да си изкараш краката и ръцете, да правиш каквото ще правиш, без да излизаш целия. Това са съчетания от неща, които съм видял, събрал от други чували и от личния ми опит”, казва той.
Освен изпипания дизайн, създаден за улеснение при придвижване и спане, чувалите са пригодени да издържат както на външните условия, така и на потенциалните опасности при бивакуването. Според Филип вълната има огнеупорни качества и е изключително здрава като материя – това я предпазва от разкъсване и запалване, което често може да се случи с един синтетичен материал при местене или поставяне в близост до огън.
В живота на един номад трайността означава сигурност, защото честата подмяна на животоподдържащото му облекло и покъщнина би било фатално. Така вълната естествено заема главна роля в живота на номада поради своята трайност и лесна поддръжка. Този принцип е заложен и в спалните чували на Nomad Heat.
„Продуктът ще е траен, ако правилно се поддържа вълната, защото това е един процес, на който трябва да му отделиш внимание – не трябва да се мокри, трябва да се изсушава правилно – изкарва се на ветровито и слънчево място,” казва Филип. „Хигиената е пряко свързана с поддържането на нашето тяло, същото е и с естествените материали”.
Разбира се, Филип Лхамсурен не налага своя начин на живот върху останалите. Самият чувал е създаден за привържениците на природата, за тези които живеят между града и гората. Продуктът е перфектен както за семейства-любители, така и за хората, които вече имат опит в оцеляването.
Въпреки първото впечатление, което Филип оставя със своите приключения, не би било правилно да го наречем екстремист. Той се води по пътя на истинското, а за жалост в градския ни живот сме забравили каква цена носи истината. За себе си Филип достига простото заключение, че за да се доближи човек до по-висока степен на себеосъзнаване, той трябва да направи саможертва.
„Урокът не идва на готово – преписвам домашното и вече имам шестица – в живота не е така. Трябва да платиш някаква цена: човек колкото повече може да плати трудни неща, толкова повече може да постигне големи неща,” казва Филип.
Leave a Reply